Издадена от министъра на
здравеопазването, обн., ДВ, бр. 106 от 3.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.,
изм. и доп., бр. 102 от 20.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 4 от
16.01.2009 г., доп., бр. 60 от 30.07.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и
доп., бр. 101 от 28.12.2010 г., бр. 58 от 29.07.2011 г., в сила от 29.07.2011
г., бр. 97 от 9.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 100 от 15.12.2012 г., в
сила от 1.01.2013 г., изм. ДВ. бр.32 от 2 Април
2013г., доп. ДВ. бр.33 от 5 Април 2013г.
Раздел I
Общи положения
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията, редът и финансирането за
извършване на профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и списъкът на
заболяванията, при които се извършва диспансеризация.
(2) Профилактичните прегледи и изследвания са
насочени към ранно откриване на заболявания.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.).
Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Профилактичните прегледи се
извършват от лекар в лечебни заведения за извънболнична медицинска и дентална
помощ.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.,
изм., бр. 97 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) Диспансеризацията се провежда
от лекар в лечебни заведения за извънболнична помощ, в лечебни заведения за
болнична помощ, в комплексни онкологични центрове, в центрове за психично
здраве и в центрове за кожно-венерически заболявания.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Едно лице
не може да бъде диспансеризирано за едно и също заболяване в повече от едно
лечебно заведение, от един лекар, за един и същ период от време.
(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2011 г., в сила от
1.01.2012 г.) Диспансеризация на злокачествени заболявания се провежда само в
лечебни заведения за болнична помощ и в комплексни онкологични центрове.
(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2012 г. , в сила от
1.01.2013 г.) Диспансеризация на психичните заболявания се провежда в лечебни
заведения за болнична помощ и в центрове за психично здраве.
(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2012 г. , в сила от
1.01.2013 г.) Диспансеризация на пациенти с кожно-венерически заболявания се
провежда в лечебни заведения за болнична помощ и в центрове за
кожно-венерически заболявания.
(7)
(Нова - ДВ, бр. 33 от 2013 г.) Диспансеризацията е доброволна, с изключение на
случаите, в които същата е част от постановено от съда задължително лечение по
реда на чл. 155 и следващите от Закона за здравето или принудително лечение по
реда на чл. 427 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Минималната продължителност на
профилактичен преглед и преглед при диспансеризация е петнадесет минути.
Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011
г.) Лечебните заведения могат да осъществяват скрининг като метод за профилактика
на заболяванията.
Раздел II
Провеждане на
профилактични прегледи
Чл. 4. (1) Децата подлежат на профилактични прегледи и изследвания,
определени по вид и честота в приложение № 1.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
Профилактичните прегледи при децата се извършват от личния лекар на детето и от
лекар по дентална медицина, освен в случаите по ал. 6 и 7.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
Националната здравноосигурителна каса заплаща на лечебните заведения, с които
има сключен договор, осъществените дейности по ал. 2 и ал. 8.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Когато
личният лекар по ал. 1 няма придобита специалност по детски болести,
профилактичните прегледи на деца по желание на родителя или настойника може да
се извършват от лекар с придобита специалност по детски болести от лечебно
заведение за специализирана извънболнична помощ.
(5) За осигуряване на профилактична медицинска
и дентална помощ на децата и учениците в детските ясли, детските градини,
училищата, домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски
грижи, и в специализираните институции за деца веднъж годишно се изискват
документи за проведени прегледи или се извършват профилактични медицински и
дентални прегледи.
(6) Профилактичните прегледи при децата, настанени
в домове за медико-социални грижи за деца, се извършват от лекар, работещ в
съответното лечебно заведение.
(7) Профилактичните прегледи на децата,
настанени в специализираните заведения за деца към Министерството на
образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика,
Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, се
извършват от лекар, съответно лекар по дентална медицина, осигуряващ
медицинското обслужване на децата.
(8) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Лицата над
18 години подлежат на профилактични прегледи и изследвания, определени по вид и
честота в приложение № 1a.
(9) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)
Профилактичните прегледи по ал. 8 се извършват от личния лекар.
(10) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Всеки
личен лекар е длъжен да поставя на общодостъпно място в лечебното заведение за
първична извънболнична медицинска помощ информация относно вида и честотата на
профилактичните прегледи и изследвания, на които подлежат лицата над 18 г.
(11) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) С цел
профилактика на социално значими и приоритетни за страната заболявания при
лицата над 18 години общопрактикуващият лекар формира рискови групи съгласно
приложение № 1б.
(12) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Лицата
над 18 години, включени в рисковите групи по приложение № 1б, при необходимост,
по преценка на ОПЛ, подлежат на профилактичен преглед един път в годината при
съответния лекар специалист.
Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Бременните и родилките до 42 дена
след раждането подлежат на профилактични прегледи и изследвания, осъществявани
на диспансерен принцип, определени по вид и честота в приложение № 2.
(2) Националната здравноосигурителна каса
заплаща на лечебните заведения, с които има сключен договор, осъществените
дейности по ал. 1.
(3) Профилактичните прегледи на бременните се
извършват от специалист по акушерство и гинекология или личния лекар по желание
на бременната.
(4) Профилактичните прегледи при бременни с
повишен риск се осъществяват от специалист по акушерство и гинекология.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)
Резултатите от проведените прегледи и изследвания по ал. 1 се отразяват в
"Карта за профилактика на бременността", включена в медицинския
софтуер на лекаря, наблюдаващ бременността и изготвена по образец съгласно
приложение № 3.
Чл. 6. (1) Личните лекари осъществяват дейностите по профилактика на:
1. безплодието;
2. предаваните по полов път болести и СПИН;
3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)
злокачествени заболявания на репродуктивната система;
4. психичните разстройства.
(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват в
рамките на основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно чл. 45, ал.
2 от Закона за здравното осигуряване.
Чл. 7. (1) Профилактичните генетични изследвания се извършват от акредитирани
генетични лаборатории и включват:
1. определяне на риска за възникване на
генетично заболяване в потомството;
2. идентифициране на клинично здрави носители
на генетични отклонения;
3. диагностика на наследствени и други
заболявания в периодите преди и по време на бременността и след раждането.
(2) Профилактичните генетични изследвания се
извършват в рамките на национални програми за профилактика на генетичните
заболявания, приети с решение на Министерския съвет, финансирани от бюджета на
Министерството на здравеопазването.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2009 г.) (1) Лекарите и лекарите по дентална
медицина са длъжни да отразяват данните от проведените профилактични прегледи и
изследвания в утвърдената медицинска документация.
(2) Екземпляр от медицинската документация за
всеки извършен преглед се предлага на пациента.
(3) Лечебните заведения, сключили договор с
Националната здравноосигурителна каса, отчитат извършените профилактични
прегледи, като представят екземпляр от медицинската документация на електронен
носител в районната здравноосигурителна каса.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2012 г. , в сила от
1.01.2013 г.) Районната здравноосигурителна каса предоставя по служебен път на
регионалната здравна инспекция в срок до 15-о число на първия месец от всяко
следващо тримесечие следната информация за осъществените профилактични
прегледи:
1. пореден номер на профилактичния преглед;
2. дата на осъществяване на прегледа;
3. пол и възраст на лицето;
4. вид на прегледа;
5. установени отклонения в здравословното
състояние или диагноза.
Чл. 9. (1) Лечебните заведения съхраняват медицинската документация за
извършените от тях профилактични прегледи и изследвания три години.
(2) Личният лекар съхранява медицинската
документация за всички извършени профилактични прегледи и изследвания на
пациентите, включително извършени и от други лечебни заведения, три години след
навършване на 18-годишна възраст - за децата, а при бременните - три години
след прекратяване на бременността.
Чл. 10. (1) Лицата с установени отклонения в здравословното състояние се
насочват за оказване на специализирана медицинска или дентална помощ с
медицинско направление, издадено от лекаря или лекаря по дентална медицина,
който е установил отклонението.
(2) При извършване на прегледи и изследвания
на лицата по ал. 1 лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ
изготвят, съхраняват и предоставят медицинската документация по реда на чл. 8 и
9.
(3) Екземпляр от
медицинската документация за извършените специализирани прегледи и изследвания
се предава на пациента, който я предоставя на личния си лекар, съответно лекар
по дентална медицина.
Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм., бр. 101 от 2010 г.) В случаите,
когато здравноосигуреното лице направи нов избор на личен лекар, новоизбраният
лекар изисква от досегашния копие от медицинската документация за извършените
профилактични прегледи и изследвания.
Раздел III
Диспансеризация
Чл. 12. (1) Заболяванията, при които децата подлежат на диспансеризация, са
посочени в приложение № 4.
(2) Заболяванията, при които лицата над
18-годишна възраст подлежат на диспансеризация, са посочени в приложение № 5.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.).
(4) Дейностите по
диспансеризация се извършват в съответствие с медицинските стандарти и
правилата за добра медицинска практика.
(5) Заболяванията при деца, за които
Националната здравноосигурителна каса заплаща дейностите по диспансеризация, са
посочени в приложение № 6.
(6) Заболяванията при лица над 18 години, за
които Националната здравноосигурителна каса заплаща дейностите по
диспансеризация, са посочени в приложение № 7.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., доп., бр.
100 от 2012 г. , в сила от 1.01.2013 г.) Честотата и обемът на дейностите по
ал. 5 и 6 се определят в Националния рамков договор, доколкото не са определени
в тази наредба и/или в наредбата по чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното
осигуряване.
(8) (Нова - ДВ, бр. 102 от
2005 г., изм., бр. 101 от 2010 г., бр. 97 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.)
Дейностите по диспансеризация за заболяванията, които са включени в приложения
№ 4 и 5, но не са включени в приложения № 6 и 7, се осъществяват от лечебните
заведения по чл. 10, т. 3 и 3а от Закона за лечебните заведения, както и от
лечебни заведения за болнична помощ.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 102 от 2005 г.,
изм., бр. 101 от 2010 г.) Дейностите по диспансеризация, осъществявани от
лечебните заведения по ал. 8 се финансират от общинския бюджет или бюджета на
Министерството на здравеопазването.
Чл. 13. (1) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Лечебните заведения или лекарите,
които извършват диспансеризация, отразяват резултатите от прегледа,
изследванията и препоръките за поведение в утвърдената медицинска документация.
(2) Екземпляр от медицинската документация се
предоставя на пациента, който го предава на личния си лекар, освен когато
диспансеризацията се осъществява от последния.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2009 г.) Лечебните
заведения, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса, отчитат
дейностите по диспансеризация, като представят екземпляр от медицинската
документация на електронен носител в районната здравноосигурителна каса.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2009 г., бр. 100 от
2012 г. , в сила от 1.01.2013 г.) Районната здравноосигурителна каса предоставя
по служебен път на регионалната здравна инспекция в срок до 15-о число на
първия месец от всяко следващо тримесечие следната информация:
1. пореден номер на прегледа (изследването);
2. дата на осъществяване на прегледа
(изследването);
3. пол и възраст на лицето;
4. вид на прегледа (изследването);
5. водеща диагноза и кода й по Международната
статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - X
ревизия.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2009 г.).
Чл. 14. Лечебното заведение, което извършва диспансеризация, съхранява
екземпляр от медицинската документация три години след нейното приключване.
Чл. 15. Насочването на диспансеризираните лица за специализирано изследване
или преглед в рамките на диспансеризацията се извършва с медицинско
направление, издадено от лечебното заведение, което я осъществява.
Чл. 16. (1) Лечебните заведения, които извършват специализирани изследвания
или прегледи по чл. 15, отразяват данните в утвърдената медицинска
документация.
(2) Лечебните заведения, сключили договор с
Националната здравноосигурителна каса, отчитат дейностите по ал. 1, като
представят оригинал от медицинската документация по ал. 1 в районната
здравноосигурителна каса.
(3) Екземпляр от медицинската документация се
предава на пациента, който го предоставя на личния си лекар.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2012 г. , в сила от
1.01.2013 г.) Лечебните заведения по ал. 1 изпращат за всяко тримесечие в
регионалната здравна инспекция отчет, който съдържа:
1. пореден номер на прегледа (изследването);
2. дата на осъществяване на прегледа
(изследването);
3. пол и възраст на лицето;
4. вид на прегледа (изследването);
5. водеща диагноза и код по Международната
статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - X
ревизия;
6. диагноза и код по Международната
статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - X
ревизия, повод за специализираната медицинска помощ.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2012 г. , в сила от
1.01.2013 г.) Отчетът по ал. 4 се заверява от лечебното заведение и се изпраща
в регионалната здравна инспекция до 15-о число на първия месец от всяко
следващо тримесечие.
Чл. 17. Лечебните заведения по чл. 16 съхраняват екземпляр от медицинската
документация три години.
Чл. 18. При смяна на лечебното заведение, което извършва
диспансеризацията, медицинската документация се предава чрез диспансеризираното
лице на новоизбраното лечебно заведение.
Чл. 19. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) (1) На диспансеризация подлежат всички
лица, на които е осъществена трансплантация на органи, тъкани и клетки.
(2) Лечебните заведения, които осъществяват
диспансерно наблюдение, водят регистър (на електронен и хартиен носител) на
всички диспансеризирани лица.
(3) Диспансеризацията по ал. 1 се извършва в
лечебното заведение, в което е осъществена трансплантацията.
(4) Лицата, на които е извършена
трансплантация в лечебни заведения извън Република България, се диспансеризират
в избрано от тях лечебно заведение по ал. 3 след подаване на заявление до
ръководителя на лечебното заведение.
(5) Лечебните заведения, които осъществяват
диспансерна дейност, предоставят заверени тримесечни отчети до 15-о число на
първия месец на всяко следващо тримесечие в Регионалните центрове по
здравеопазване и в Регионалната здравноосигурителна каса, съдържащи следните
данни:
1. вид на трансплантацията;
2. имена, пол и възраст на лицето;
3. пореден номер на прегледа;
4. дата на осъществяване на прегледа;
5. вид на прегледа;
6. водеща диагноза и код по Международната
статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - X
ревизия.
(6) Екземпляр от медицинската документация се
предава на пациента, който го предоставя на личния си лекар.
Раздел IV
(Нов - ДВ, бр.
58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.)
Скрининг
Чл. 20. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011
г.) (1) Скринингът е профилактичен метод за установяване разпространението на
определен признак, симптом или заболяване сред групи от здравото население.
(2) Скрининг може да бъде осъществен в случай,
че са изпълнени следните изисквания:
1. скринираното заболяване представлява значим
обществен и здравен проблем;
2. съществуват утвърдени средства и методи за
диагностика и лечение по отношение на признака/симптома/заболяването, обект на
скрининга;
3. заболяването може да бъде открито в
клинично неизявен (латентно протичащ) или ранен стадий;
4. съществува установен механизъм за
по-нататъшно диагностично уточняване и ефективно лечение на изследваните лица;
5. използваните скринингови методи, тестове
и/или изследвания са лесно приложими и безопасни за населението;
6. провеждането на скрининга е икономически
ефективно.
Чл. 21. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) (1) Всеки
скрининг се извършва по определена програма или проект и задължително включва:
1. определяне на целевите групи;
2. предоставяне на съвети, информация и/или
насоки за участие в скрининга;
3. изпълнение и анализиране на скрининговите
тестове и/или изследвания;
4. предоставяне на препоръки до участниците за
последващи прегледи и необходими медицински услуги и организирането им;
5. обработване и анализиране на обратна
информация.
(2) Финансирането на скрининга може да бъде осигурявано
от следните източници:
1. програми и проекти;
2. републиканския бюджет;
3. други.
(3) Условията за провеждане на скрининга,
видовете скрининг, целевите групи и медицинските параметри по провеждането,
както и необходимите специалисти и апаратура в лечебните заведения за
извънболнична и за болнична помощ се уреждат в съответните медицински стандарти
и са в съответствие с утвърдените европейски практики.
Чл. 22. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 1.07.2012 г.) (1) Държавата
създава и поддържа система за организиран скрининг на населението. Системата
осигурява мониторинг, контрол, анализ и отчитане на индикаторите на
скрининговата дейност.
(2) Системата за организиран скрининг се
състои от Национален скринингов регистър (НСР) и координатори по места.
(3) Във всяка регионална здравна инспекция се
назначава координатор на системата по ал. 1.
Чл. 23. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 1.07.2012 г.) (1) Националният
скринингов регистър се води от Националния център по обществено здраве и
анализи.
(2) Регистърът съдържа:
1. лични данни на скринираните лица (имена,
ЕГН, постоянен и настоящ адрес и др.);
2. данни за лечебните заведения, регистрирали
се за извършване на конкретен скрининг - наименование и регистрационен номер на
лечебното заведение; имена, ЕГН и УИН код на представляващия; звена и налична
апаратура (включително лабораторна) на лечебното заведение; имена, ЕГН и УИН
код на конкретните специалисти, които ще извършват скрининга; електронен
(e-mail) адрес за кореспонденция, други средства за кореспонденция (телефон и
др.); други необходими данни;
3. резултати от проведените изследвания на
явилите се за скрининг лица;
4. други необходими данни.
(3) Регистърът задължително предоставя
възможност за обособяване на скринирани групи и за регистрация на явилите се за
преглед и изследване скринирани лица, както и създава и води електронно досие
на всеки член на скринирана група.
(4) Регистърът работи с актуални данни от
регистрите на населението.
Чл. 24. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 1.07.2012 г.) (1) Конкретната
програма или проект по чл. 21, ал. 1 се регистрира в НСР и се обявява публично
на неговата официална интернет страница.
(2) Скрининговите изследвания се осъществяват
от лекари с необходимата специалност и квалификация, които отговарят на
изискванията, обявени по реда на ал. 1.
(3) Лечебните заведения изразяват своето
желание да участват в скрининга чрез регистрация в официалната интернет
страница на НСР.
(4) Скринингът се провежда при спазване на
програмата/проекта по ал. 1 и на зададените финансови параметри.
(5) Лечебните заведения представят в НСР
подробен отчет за резултатите от скрининга, извършените мероприятия, предвидени
в програмата/проекта, и разходваните средства в двумесечен срок от приключване
на скрининга.
ПРЕХОДНИ И
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2012 г. , в сила от 1.01.2013 г.) Контролът по
провеждането на профилактичните прегледи и диспансеризацията се осъществява от
регионалната здравна инспекция и районната здравноосигурителна каса.
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 30, ал. 3, чл. 123, ал. 2 и чл.
127, ал. 2, т. 5 от Закона за здравето и отменя Наредба № 28 от 2003 г. за
профилактичните прегледи и диспансеризацията (обн., ДВ, бр. 4 от 2004 г.; изм.,
бр. 16 от 2004 г.).
§ 3. Наредбата влиза в сила от 1.I.2005 г.
————————————————————————————————
НАРЕДБА за изменение и
допълнение на
Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните
прегледи и диспансеризацията
(ДВ, бр. 102 от 2005 г., в
сила от 1.01.2006 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . .
§ 9. Навсякъде в текста на
наредбата думите "районния център по здравеопазване" се заменят с
"регионалния център по здравеопазване".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . .
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към
Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните
прегледи и диспансеризацията
(ДВ, бр. 4 от 2009 г.)
§ 5. Навсякъде в наредбата
думите "стоматолог", "стоматолога",
"стоматолозите", "стоматологична" и
"стоматологични" се заменят съответно с "лекар по дентална
медицина", "лекаря по дентална медицина", "лекарите по
дентална медицина", "дентална", "дентални".
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за
профилактичните прегледи и диспансеризацията
(ДВ, бр. 58 от 2011 г., в
сила от 29.07.2011 г.)
§ 4. Наредбата влиза в сила
от деня на обнародването й в "Държавен вестник" с изключение на § 2
(относно чл. 22, 23 и 24), който влиза в сила от 1 юли 2012 г.
Приложение № 1
към чл. 4,
ал. 1
(Изм. - ДВ,
бр. 102 от 2005 г.,
в сила от
1.01.2006 г.,
бр. 4 от 2009
г.,
доп., бр. 101
от 2010 г.,
изм., бр. 100
от 2012 г.,
в сила от
1.01.2013 г.)
доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г.)
Вид и честота на профилактичните прегледи съобразно възрастта на
децата
|
Възраст на детето
|
Вид на профилактичния преглед
|
Честота на прегледа
|
До една година
|
измерване на ръст, тегло, оценка на психическо развитие
|
ежемесечно
|
измерване на обиколка на глава и гърди
|
през първите шест месеца след раждането – ежемесечно
|
един път на деветмесечна и на едногодишна възраст
|
изследване на хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити,
хематокрит, MCV, MCH, MCHC, албумин и седимент в урината, обща оценка на
зрение и слух
|
два пъти годишно – при навършване на шестмесечна и едногодишна
възраст
|
ехографско изследване на отделителна система
|
еднократно на 6-месечна възраст
|
клинично изследване за дисплазия на тазобедрените стави с
определяне на риска от дисплазия
|
два пъти – при навършване на еднo- и четиримесечна възраст
|
От една до две години
|
измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди, оценка на психическо
развитие
|
четири пъти годишно – на всеки три месеца
|
От две до седем години
|
измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди, анамнеза и статус
|
два пъти годишно – на всеки шест месеца
|
оценка на психическо развитие
|
един път годишно
|
изследване на хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити,
хематокрит, СУЕ, MCV, MCH, MCHC
|
един път на тригодишна възраст
|
изследване за чревни паразити – Ентеробиус вермикуларис, Аскарис
лумбрикоидес, Ламблия интестиналис и Хименолептис нана
|
един път годишно
|
изследване на физическо развитие
|
един път годишно
|
зъбен статус
|
един път годишно
|
изследване на зрителната острота
|
един път на пет години
|
От седем до осемнадесет години
|
измерване на ръст, тегло, гръдна обиколка, артериално налягане,
оценка на физическо развитие, изследване на зрителна острота и
цветоусещане, отклонения в развитието на опорно-двигателната система, зъбен
статус
|
един път годишно
|
Забележка. Всеки профилактичен преглед включва анамнеза и подробен
обективен статус. До 28-ия ден от раждането детето се посещава в дома от
лекар (със снемане на анамнеза и подробен обективен статус) в първите 24
часа и между 14-ия и 20-ия ден след изписването му от лечебното заведение,
където се е родило.
Ехографско изследване на отделителна система на дете до едногодишна възраст
еднократно на 6-месечна възраст не се извършва, ако родител на детето заяви
писмено пред личния му лекар, че отказва това изследване, след като получи
информация от личния лекар за специалистите в страната, които могат да го
извършат.
|
|
Приложение № 1а
към чл. 4,
ал. 8
(Ново - ДВ,
бр. 102 от 2005 г.,
в сила от
1.01.2006 г.,
изм., бр. 4
от 2009 г.,
бр. 101 от
2010 г.,
доп., бр. 58
от 2011 г.,
в сила от
29.07.2011 г.)
Вид и честота на профилактичните прегледи и изследвания при лица
над 18 години
|
Възраст
|
Вид на профилактичния преглед и изследванията
|
Честота
|
Над 18 години
|
изчисляване на индекс на телесна маса, оценка на психичен статус,
изследване острота на зрение, измерване на АН, ЕКГ; изследване на урина за
протеин, глюкоза, уробилиноген/билирубин, кетонни тела и pH (с тест лента в
кабинет); определяне на кръвна захар в лаборатория при наличие на рискови
фактори.
|
ежегодно
|
От 30 до 45 години
Жени ? 30 години
Мъже ? 40 години
|
ПКК
мануално изследване на млечна жлеза
холестерол и триглицериди
|
веднъж на 5 години
ежегодно
веднъж на 5 години
|
От 46 до 65 години
Мъже ? 46 години
Жени ? 50 години
Мъже ? 50 години
|
ПКК
холестерол и триглицериди
PSA
|
веднъж на 5 години
един път на пет години
веднъж на 2 години
|
Жени от 50 до 69 години включително
|
мамография на млечни жлези
|
веднъж на 2 години
|
Над 65 години
|
ПКК
|
ежегодно
|
Холестерол и триглицериди
|
един път на пет години
|
|
|
|
Забележки:
1.
Всеки профилактичен преглед включва анамнеза и пълен обективен
статус.
2.
Изследването на холестерол, триглицериди, кръвна захар, ЕКГ,
мамография, PSA в рамките на
календарната година, направено по друг
повод, не се провежда повторно по време
на профилактичния преглед.
3.
Рискови фактори, при наличието на които се назначава изследване на
кръвна захар на гладно:
3.1. хипертония;
3.2. дислипидемия;
3.3. затлъстяване;
3.4. фамилна анамнеза за захарен диабет - роднини по първа линия със
захарен диабет (родители, братя и
сестри);
3.5. анамнеза за диабет по време на бременност или раждане на едър плод
(над 4 кг);
3.6. анамнеза за овариална поликистоза;
4. (Нова - ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от
29.07.2011 г.) ПКК е
кръвна картина, състояща се от поне
осем от посочените показатели или
повече: хемоглобин, еритроцити,
левкоцити, хематокрит, тромбоцити,
MCV, MCH, MCHC.
Приложение № 1б
към чл. 4, ал. 10
(Ново -
ДВ, бр. 101 от 2010 г.)
Рискови групи
1.
Сърдечно-съдови заболявания при лица със:
а) фамилна анамнеза за ранно (под 50 г. възраст) заболяване на
сърдечно-съдовата система (ИБС и МСБ)
и/или захарен диабет с
микроалбуминурия;
б) комбинация от рискови фактори, включващи тютюнопушене, повишено
артериално налягане над 140/90, данни
за дислипидемия, повишена кръвна
захар над 6 mmol/l, ИТМ > 25 кг/м2,
увеличена обиколка на талията и
заседнал начин на живот;
в) метаболитен синдром (наднормено тегло при индекс на телесна маса -
ИТМ ? 30 кг/м2, захарен диабет тип 2
или преддиабетно състояние и
артериална хипертония над 140/90 с
данни за HDL-холестерол под 1 mmol/l
за мъже и 1.2 mmol/l за жени и
триглицериди над 1.7 mmol/l.
2.
Захарен диабет при лица със:
а) фамилна анамнеза за захарен диабет (I степен родственици);
б) затлъстяване при индекс на телесна маса - ИТМ ? 30 кг/м2;
в) предшестващи данни за дислипидемия;
г) предшестващ захарен диабет по време на бременност или раждане на
едър плод (над 4 кг);
д) доказана овариална поликистоза;
е) предшестващи данни за намален глюкозен толеранс;
ж) артериална хипертония ? 140/90 в комбинация с някои от изброените
по-горе рискови фактори.
3.
Злокачествени новообразувания
3.1. Злокачествено новообразувание на шийката на матката при жени със:
а) фамилна анамнеза при жени, чиито майки са имали злокачествено
новообразувание на шийката на матката;
б) жени с видими изменения на маточната шийка: ерозио и ектропион на
шийката на матката; дисплазия на
шийката на матката и други
невъзпалителни болести на шийката на
матката;
в) жени с цитонамазка извън I и II степен по Papanicolaou;
г) имуносупресирани болни;
д) наркомани;
е) НIV-позитивни.
3.2. Злокачествено новообразувание на млечната жлеза при жени със:
а) фамилна анамнеза (I степен родственици) при жени за злокачествено
новообразувание на млечната жлеза;
б) възраст > 35 години, индекс на телесна маса ? 25 - 30
(затлъстяване), ограничена/силно
редуцирана физическа активност, ранно
менархе и късна менопауза, малък брой
бременности и късна възраст на
първото раждане (след 30-ата годишнина);
в) близки родственици с карциноми на: гърдата, яйчника, колона и
ректума, пикочния мехур, белия дроб,
саркоми; жени, лекувани за
карциноми на ендометриума, яйчника и
дебелото черво;
г) доброкачествена дисплазия на млечната жлеза;
д) жени, приемали дълго време хормонално заместителна терапия, системна
неправилна употреба на контрацептиви,
постменопаузална хормонотерапия.
3.3. За злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област:
а) анамнеза за: аденом или нехиперпластичен сесилен полип, колоректален
карцином и/или възпалително заболяване
на дебелото черво (болест на
Crohn, улцерозен колит);
б) фамилна анамнеза (наличие на: роднина от първо коляно или двама от
второ коляно) за злокачествено
новообразувание на ректосигмоидалната
област;
в) неполипоидни синдроми: синдром на Lynch и наследствен неполипозен
колоректален карцином - HNPCC;
г) полипоза на дебелото черво;
д) с цьолиакия.
3.4. За злокачествено новообразувание на простатата:
а) фамилна анамнеза при мъже над 45 г., чиито баща или майка са с
доказани злокачествени новообразувания
на простатата или гърдата;
б) фамилна анамнеза при мъже над 45 г., с повече от един мъжки
родственик по пряка линия (баща,
брат/братя, син/синове), имащи доказан
простатен карцином; рискът нараства при
диагностициране на карцинома в
по-млада възраст;
в) адреногенитални разстройства;
г) анамнеза за лечение с хормонални препарати;
д) анамнеза за простатни заболявания, изследвания и биопсии;
е) нарастваща динамика в резултати от изследвания на PSA след
45-годишна възраст.
Приложение № 2
към чл. 5 ал.
1
(Изм. - ДВ,
бр. 102 от 2005 г.,
в сила от
1.01.2006 г.,
изм. и доп.,
бр. 101 от 2010 г.,
доп., бр. 100
от 2012 г.,
в сила от
1.01.2013 г.)
Профилактични прегледи при нормална бременност, бременност с риск и
родилки, които са здравноосигурени
(Загл. доп. – ДВ, бр. 100 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.)
|
|
Обем на прегледа и изследванията
|
Честота на прегледите според срока на бременността
|
Допълнителни консултации и изследвания
|
Нормална бременност
|
анамнеза за рискови фактори (възраст, придружаващи заболявания,
усложнения на предишни бременности, вредни навици, професионални, други),
определяне на вероятния термин на раждане/ВТР
|
при първо посещение
|
При всяко заболяване,
възникнало в хода на бременността, се извършва консултация със съответния
специалист
|
артериално кръвно налягане антропометрия (ръст, телесна маса,
външна пелвиметрия)
|
в I триместър — един път;
по един път във всеки следващ лунарен месец;
в IХ и Х — по два пъти
|
гинекологичен статус
|
един път — при първо
посещение;
един път—в IVлун. месец;
в следващите — по преценка
|
сърдечна дейност на плода (ДСТ)
|
от V лун. месец—по един път
във всеки лунарен месец;
в IХ и Х — по два пъти
|
Клинична лаборатория
хемоглобин, еритроцити, хематокрит, левкоцити,СУЕ, MCV, MCH,
кръвна захар, урина – седимент,
уробилиноген, кетони (до м.л. III)
|
един път при първо посещение по един път – в V и VIII лун. месец
|
Определяне на кръвна група и Rh фактор
|
един път — в I триместър (или при първо посещение)
|
онкопрофилактична цитонамазка
изследване за сифилис
изследване за хепатит В (НвS Ag)
изследване за HIV (при съгласие)
|
един път при първо
посещение
|
Влагалищен секрет за микробиологично
изследване
|
един път при първо
посещение;
един път в IХ лун. месец
|
Акушерска ехография
|
един път — в I триместър;
един път от 16—20 гест. седмица
|
|
Обем на прегледа и изследванията
|
Честота на прегледите според срока на бременността
|
Допълнителни консултации и изследвания
|
|
възраст над 35 г.
|
Същия като при
нормална бременност
|
Същата като при нормална бременност
|
Пренатална диагноза съвместно от акушер-гинеколог и генетик
— две допълнителни ехографии през бременността;
— серумен скрининг за алфа-фетопротеин и свободен бета-ЧХГ от 15—19
г.с. за оценка на риск от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба
|
|
възраст под 20 г.
|
Същия като при нормална бременност
|
Същата като при нормална бременност
|
Изследване за хламидия
Една допълнителна ехография от 28—32 г.с.
|
|
Кръвногрупова несъвместимост с биологичния баща (по АБО или Резус)
|
Същия като при нормална бременност
|
Същата като при нормална бременност
|
Изследване на антитела в следните срокове:
От 9—12 г.с. — на бременни с предшестващи спонтанни аборти,
мъртвораждания, раждания на деца с хемолитична болест на новороденото
поради изоимунизация, в случаи на установени антитела при предш.
бременности, при предстоящи инвазивни пренатални изсл.;
От 17—20 г.с. — на бременни с необр. акуш. анамнеза и отр. Резус
фактор;
— от 26—28 г.с. — на брем. с отр. Резус фактор, на които при
първото изследване не са открити антитела;
— една доп. ехография от 28—32 г.с.
|
|
|
|
Бременни с риск от
развитие на диабет
— предишно раждане на едър плод
— предш. мъртво раждане
— семейна обремененост с диабет
— предх. нарушение на въглех. толеранс
— раждане на дете с аномалии
— наличие на глюкозурия
— възраст над 25 г.
— повишена кр. захар над 6,5 ммол/л
|
Същия като при нормална бременност
|
Същата като при нормална бременност
|
Консултация с ендокринолог ОГТТ (орален глюкозо-толерантен тест):
— при първо посещение—1 път
— от 24—28 г.с. при необременени — 1 път
— в 28 г.с. при обременени Ехография от 28—32 г.с.
|
|
Бременност с друг риск:
произтичащ от външни фактори (обезитас, недохранване, фамилна
обремененост, обременена акушерска анамнеза, проблеми от социално естество
и др.) други външни фактори (йонизиращи лъчи, вибрации, медикаменти,
контакт с причинители на инф. забол., тежка работа и др.)
|
Същия като при нормална бременност
|
Същата като при нормална бременност
|
Допълнителна ехография в 28—32 г.с.
Консултация със съответни специалисти според риска;
Изследване за токсоплазмоза — при жени със спонтанни аборти и
мъртвораждания при първо посещение;
Серологично изследване за рубеола — при данни за контакт с рубеола
по време на бременността (до м.л. VII)
|
|
Вид и честота на профилактичните прегледи и изследвания при родилки
|
Период
|
Вид на профилактичния преглед и изследванията
|
Честота
|
|
до 42-ия ден
след раждането
|
оценка на психичен статус, измерване на АН, проследяване на
инволуцията на матката и кървене от гениталиите, мануално изследване на
млечни жлези, проследяване на лактацията, промоция на кърменето
|
два пъти: до 7-ия ден и след 30-ия ден след раждането
|
|
|
|
изследване на хемоглобин, хематокрит, диференциално броене, СУЕ,
албумин и седимент в урина
|
еднократно
|
|
Забележка. Всеки профилактичен преглед включва анамнеза и подробен
обективен статус.
|
|
*Забележки:
(Нови - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)
1. Изследването за определяне на кръвна група и
Rh фактор не се
назначава, ако такива вече са
определени по друг повод. В този случай
кръвната група и Rh факторът се вписват
в Картата за профилактика на
бременността по приложение № 3 въз
основа на данните от документа, в
който са определени.
2. Изследване за заразеност с ХИВ се извършва
след изразено информирано
съгласие от бременната по реда на чл.
87 и сл. от Закона за здравето.
Бременната може по всяко време да
откаже изследване за заразеност с
ХИВ.
Отказът се удостоверява в медицинската документация с подпис на
лицето. На бременни жени, отказали
изследване на ХИВ, периодично се
предлага изследване за заразеност с
ХИВ. Изследване за заразеност с ХИВ
се извършва при спазването на
изискванията на Наредба № 47 от 2009 г. за условията и реда за изследване,
съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна
недостатъчност (ДВ, бр. 103 от
Важно е за всяка жена да се правят редовно цитонамазки, чрез
които се търсят променени клетки в маточната шийка, които могат да доведат до
рак на шийката на матката. Но на много девойки и някои жени се правят
изследвания, които не са необходими. Ето защо:
Всяка жена с рискови фактори за рак на маточната шийка –
включително анамнеза за установен карцином на маточната шийка или преканцерозни
промени, или с компрометиран имунитет – трябва да бъде изследвана по препоръка
на лекаря.
Използвайте спермицидни гелове. Те също могат да предпазят
от заразяване с HPV.
